Иван Богоров

Иван Богоров
български енциклопедист
Паметник в Карлово
Роден	1818 г. Карлово, Османска империя
Починал	1 ноември 1892 г. София, Княжество България
Учил във	Велика народна школа
Предприемаческа дейност
Работил в	„Българский орел“ „Журнал за наука, занаяти и търговия“ „Народност“
Иван Богоров в Общомедия

Иван Андреев Богóров (или Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на български вестник, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Той е един от най-убедените български пуристи и се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език.

По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Биография

Второ упътване за българския език от д-р Иван Богоров, Виена, 1870 г.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Баща му е Андрея Хадживасилев, а майка му Дона е сестра на търговеца Иван Гешов, който се премества в Пловдив и поставя началото на рода Гешови.

Богоров учи в родния си град, във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са учили Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години (1840 – 43) учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. Следва химия в Лайпциг (1845 – 47), завършва медицина в Париж (1855 – 58). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и др. Учителства в Стара Загора (1844) и Шумен (1852 – 53). През 1867 участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб („царски беляз“) от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година, заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.). Заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. – две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград, където 3 години пише в „Цариградски вестник“. След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив където е лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. В Цариград сътрудничи на вестник „Турция“. В Пловдив издава „Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. Написва „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.

Възгледи

Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“. Във Великотърновския исторически музей, раздел „Нова и най-нова история“ в залата посветена на войните сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис" Български пали-дръвца" което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех.

Мемориал в Карлово

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:

„

„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“

“

Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).

Мисли на Богоров за българския език и руското вливане

„

Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.

“

„

Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи булка, спор, сад, един Русец разумява: хляб, препирня, градина, когато един Българин разбира невяста, умножаване [изобилие], ново лозе...

“

Някои думи, въведени от Богоров

(Думите, дадени с удебелени букви се използват и днес, някои и във всекидневната реч)

• предимство
• предимствен
• обноски
• приемлив
• приемливост
• книжнина (литература)
• познавач
• чакалня
• дъждобран
• сегашно време
• минало (заминало, преминало) време
• редилник (вм. рус. правилник)
• правилник (автор)
• беляз (вм. рус. герб; картина)
• бивалица (история)
• книговище (библиотека)
• небиваличен (митичен, нереален, неисторичен)
• гостилня (хотел)
• гостилник (хотелиер)
• застан (станция, гара)
• денник (дневник, журнал)
• отсебен (специален)
• правачница (фр. фабрика, рус. завод)
• вестник
• вестникар
• часовник (сахат)
• четец (читател)
• пратеник
• многопътен (многократен)
• прочетник (рус. читател)
• еднопътен (еднократен)
• самосебен (собствен, специфичен, специален)
• земеопис (география)
• наговор (рус. заговор)
• крайка (точка, пункт)
• прязпол (профил)
• прѝлич (образец, модел)
• сподялба (причастие)
• биватно (съществително)
• обрезд (характер)
• белезач (художник, рисувач)
• брездеж (чертеж)
• брездач (чертожник)
• лъчитба (химия)
• присъщие (рус. „присъствие“)
• бивност (рус. „присъствие“)
• градство (политика)
• ветреник (газ)
• притурно име(прилагателно)
• свърз (съюз)
• свързник (съюзник)
• свръзка (копула)
• свръшка (окончание)
• четно име (числително име)
• кланица (касапница)
• плув (кораб)
• самосвет (фотография)
• самосветар (фотограф)
• държавство (политика)
• владалство (политика)
• питен, попитен, питатен (въпросителен)
• ставица (определителен член)
• словница (граматика)
• лѐкарство (медицина)
• искреник (електричество)
• гледобод (гледна точка)
• чудатен (удивителен)
• забележка
• самоплув (параход)
• провадилня (рус. посолство)
• провдничество (рус. посолство)
• средореч (рус. междуметие)
• вместоиме (рус. местоимение)
• запирка (рус. запетая)
• запиратен (рус. препинателен)
• дватачен (вм. рус. четен; двойствен)
• почетлив (вм. рус. уважаем)
• тачлив (вм. рус. уважаем)
• тръпен (пасивен, страдателен)
• азство (егоизъм; личност, самоличност, персоналност; идентичност)
• мини-брод (паспорт)
• пътулка (паспорт, тескере)
• зададка (рус. задача)
• училня (училище, школа)
• училник (учител)
• скъсене (абревиатура, рус. съкращение)
• трикътник (днес: триъгълник)
• словник (текст)
• вършатен (действителен, деятелен)
• деен
• дейност
• деец
• бездеен
• бездейност
• съдейност
• сторност, струватност (вм. „стойност“, което е от рус.)
• отговорник (ответник)
• самораст (природа, натура)
• саморастен (природен, натурален, физически)
• разноски (харчове)
• пла̀тен (материален)
• тъкмост (точност)
• презръчница (заведение)
• самоуправа (автономия)
• стопанствен (притежателен)
• народоуправа (република)
• народосбор (парламент)
• преизповед (протест)
• преизповедник (протестант)
• преизповядам (протестирам)
• писмар (секретар)
• писачница (редакция)
• цветило (боя)
• каквина (качество)
• колчавина (количество)
• сбирност, събирливост (вместимост, емкост)
• цветарник (саксия)
• основник (елемент)
• ставник (елемент)
• въгленик (въглерод)
• водиник (водород)
• кислиник (кислород)
• затривач (убиец)
• опорник (противник)
• обаждатно клонене (изявително наклонение)
• сговарятно клонене (условно наклонение)
• молач (вм. тъжител)
• лицевен (персонален)
• свърз (рус. съюз)
• придръжност (рус. зависимост)
• придръжен (рус. зависим)
• шестолик (куб)
• казало (рус. сказуемо)
• изведнъжен (внезапен)
• еднодружен (взаимен)
• сторник (фактор)
• словник (текст)
• равноденник (екватор)
• пладник (меридиан)
• поврътник (тропик)
• азар (егоист)
• азарски (егоистичен)
• едномерен, еднаквомерен (пропорционален)
• бивалник, биваличник, биваличар (историк)
• непрекоречлив (рус. неоспорим, безпрекословен)

Примери за употреба на народни думи у Богоров

• бодка; бодки (тур. пара, лат. монета; пари)
• молба
• бележа (и в смисъл на „знача“)
• забелязвам, забележвам
• обичен
• смет (тур. „боклук“)
• бележка
• книжовен (рус. от гр. „грамотен“)
• гледка (рус. „зрелище“, тур. „сеир“)
• сбъдник (който държи на своето)
• хром (тур. „куц“)
• вещ (знаещ)
• свяст (вм. рус. „съвест“, „съзнание“)
• шатър (вместо турското „чадър“)
• шаторник (чергар, номад)
• окол (рус. „окръжност“)
• кът
• подпрег (тур. колан)
• паличе, палерка (кибрит)
• пригода (рус. удобство, удоволствие; араб.-тур. „кеф“)
• отволявам (рус. удовлетворение)
• лих (лош, несгоден; тур. тек, рус. нечетен)
• загуба
• пригледвам (рус. „проверявам“)
• слово (според народния език: слово = „буква“, „текст“)
• словце (буква, буквичка)
• печалба
• верига (тур. синджир)
• почит
• валка (вм. „топка“, което е от тур.)
• бащиния (вм. „отечество“; защото „отец“ = „поп“ в народния език !)
• мъзда (рус. „награда“)
• дарило (рус. „награда“)
• отрив (тур. „сапун“)
• поревка (перс.-тур. „ищах“, рус. „охота“; каприз)
• ревне ми са (гр. харесва ми)
• честит (рус. щастлив, тур. късметлия)
• чест (тур. късмет, рус, щастие)
• честитост (благополучие)
• кълка (бут)
• искатен (желателен)
• пряпорец (знаме; тур. байрак; флаг)
• разкол (тур. мегдан, рус. площад)
• челяд (рус. семейство)
• челяден (рус. семеен)
• гадка (рус. задача, гр. проблема)
• вреден (рус. способен)
• вредност (рус. способност)
• вреднувам (струвам; важа)
• здравнина (сигурност)
• същин, същина (същност)
• брезня (лат. линия)
• брездя (чертая)
• брезда (черта, линия)
• пруст (салон)
• отдвор (зала, салон)
• став (част, член)
• свойщина (характерна черта, осбеност)
• имовина (рус.имущество)
• валка (тур. топка)
• цветосвам (тур. боядисвам)
• отсек, отсека (рус. решение)
• почак (рус. срок)
• пределям (определям; ограничавам)
• слог (рус. граница)
• багрило, багрилка (тур. боя)
• шарило (тур. боя)
• кръстак, кръстаче (квадрат)
• животен (жизнен; общителен, любезен)
• наплата (спица)
• пречник (диаметър)
• връшник (свод)
• раздалеч (рус. разстояние, лат. дистанция)
• разстъп (рус. разстояние, лат. дистанция)
• дохватка (рус. доказателство)
• износен, поносен (полезен)
• напреднина (успех, напредък)
• извръстен (превъзходен)
• едностаен, едностанен (постоянен)
• становит (масивен)
• бод (рус. точка, пункт)
• токо-речи (рус. почти)
• тач, тачене (рус. уважение)
• размет (разпределение; рус.разбор)
• разлог (план, схема; разположение)
• строй (тип, сорт)
• обръжвам (рус. въоръжавам)
• оръжвам (рус. оборудвам, снаряжавам)
• снабавям (рус. снабдявам, доставям)
• умовити похватности („интелектуални способности“)
• прекореча (рус. противореча)
• прекоречене (рус. противоречие)
• прекоречен (рус. противоречив)
• родлив (плодороден)
• разноска (тур. „харч“, рус. „разход“)
• чет (число)
• стопаня, стопанявам (притежавам)
• отсебвам (рус.обособявам)
• възвара (рус.брожение)
• показ (пример; образец)
• приглед (рус. образец, тур. юрнек, гр.парадигма)
• вишен (рус. висш)
• глед (рус. зрение)
• самострел (арбалет)
• чуене (рус. звучене)
• звънтлив (рус. звучен)
• отзорявам, отзарнувам (рус. отразявам)
• можен (възможен)
• можност (възможност)
• неможност (невъзможност)
• зарнувам (излъчвам лъчи)
• яра (рус. „зарево“)
• зара (лъч)
• заможен, замощен (рус. състоятелен, рус. способен; възможен)
• замощност (възможност)
• вреден (рус. способен)
• вредност (рус. способност)
• пазухник (тур. джоб)
• връст (рус. възраст)
• пора (вм. рус. възраст)
• ука (наука, учение; вм. рус. „урок“, в народния език „урок“ = „уроки“)
• почак (рус. „срок“)
• чудовен (рус. „удивителен“)
• непрекъснат (вм. рус. „непреривен“)
• ред (рус. „състояние“)
• заемувач (кредитор)
• на̀ред (правило)
• видовен (видим)
• бележит
• залог
• лучене, мерене (вм. нем.-рус. „цел“)
• обтока (тур. „гайтан“)
• подплата (тур. „хастар“)
• целина (вм. рус. „материк“)
• наумен (у Богоров: „абстрактен, субективен“; иначе: „идеен, концептуален, понятиен“, от „наум“ = „идея, понятие, концепция, представа“)
• знатен, знаятен (знаещ, вещ)
• дея (действам)
• разобаждам (съобщавам)
• дълг
• потъкмяване (договор)
• купило (рус. „покупка“)
• наречница (орисница)
• съ̀дба (рус. „съждение“; „съдебен процес“)
• омисъл (съмнение; рус. „подозрение“)
• гузни ма (съмнявам се; рус. „подозирам“)
• отхрана (рус. „възпитание“)
• подадене (дарба, талант, качество)
• уреден (правилен; рус. „изряден“)
• уредба (система)
• запис
• диха (същество)
• стройник (посредник)
• сетнина (рус. „последствие“, лат. „резултат“)
• отглашане (рус. „отзив“)
• стъкленица (рус. „бутилка“, тур. „шише“)
• надържане (твърдение)
• надържам (твърдя)
• увярване (приемане за вярно; доверие; удостоверение)

Творчество

„Кратка география математическа, физическа и политическа“ (1851). Експонат на Музея на Възраждането, Варна

• „Български народни песни и пословици“ (1842)
• „Всеобща география за децата“ (1843)
• „Първичка българска граматика“ (1844) – първата ни граматика, написана на народен новобългарски език (преиздадена три пъти като „Първичка българска словница“)
• „Български орел“ (1846 – 1847) – първият български вестник
• „Кратка география математическа, физическа и политическа“ (Букурещ, 1851)
• Различны познания за ученици. Пловдив, 1865.
• „Няколко дена разходка по българските места“ (1868) – първият български пътепис, издаден самостоятелно
• Първият френско-български (1869) и българско-френски речник (1871)
• „Академичен български речник“
• „Упътване за българский език“
• „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“ (1879)
• „Цариградски вестник“
• „Журнал за наука, занаяти и търговия“ (Пловдив)
• вестник „Народност“ (Букурещ)
• вестник „Турция“ (Цариград)
• „Книговище за прочитане“ (Пловдив, 1874 – 1875)
• „Селски лекар“ (Пловдив)
• „Животът ми описан от мене“ (1879)
• „Бранилник за българския език и за народна облага“ (1880)

Източници

• Енциклопедия „България“, т.1 А-В, Издателство на БАН, София, 1978.

Външни препратки

• От и за Иван Богоров в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Вижте също

• Александър Теодоров-Балан